Нашата история
На север от Стара планина, в 11 населени места на Лудогорието, живеят капанците – една от най-древните eтнографски групи у нас /те самите смятат себе си най-старото и най-чисто българско население в района/. Не според едно и две изследвания, те са преки потомци на прабългарите.
Тук, в далечната 1956 г., по инициатива на Петранка Дацкова –директор на Профсъюзния дом на културата се ражда Капанският ансамбъл с идеята да издирва, творчески да обогатява и представя най-характерното от бита, музиката, песните и танците и обредния календар на капанците. Опитът показва, че редом с акцента върху колорита на родния край, в репертоара трябва да присъства многоцветната палитрата на българския фолклор от всички етнографски области на страната.
През 1986 г., на двадесетия си рожден ден, самодейният състав се превръща в Професионален ансамбъл за народни песни и танци – на сцената у нас и по света са артистите от Капанския ансамбъл.
С годините идеята се доразвива – Капанският ансамбъл да претворява на сцената красотата на автентични фолклорни образци, да създава с модерен прочит произведения на фолклорна основа, а в творческа му биография да бъдат вписани авторски произведения на съвременни творци – композитори, музиканти, хореографи, художници, поети.
Днес ансамбълът е еталон за сценична интерпретация и популяризиране на многообразието на българската инструментална и песенна музика, народен танц и костюм, но и специфична индивидуалност и художествен натюрел, характерни за капанския етнорегион.
РЪКОВОДСТВО
Петранка ДАЦКОВА – основател на ансамбъла
Директор и главен художествен ръководител
